Тема: чо за йобнутый раздел на сайте распиздяев?
ToxSin [Off] [#] (19.04.2011 / 05:23) |
Литература нужна,но не надо читать всё подряд.
Верить нужно только истинным духовникам и знатокам своего дела, искренним.
А я не они.
В общем,вы поняли.от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Вагина )
Влагалището (на латински : vag̀ina, c̀olpos ) представлява куха мускулеста тръба, която свързва матката с външните полови органи, осигурява евакуацията на менструалната кръв и подсигурява депонирането на семенната течност след полов акт. Също така то е част от меките родови пътища, през които минава новороденото при раждане.
У полово зрялата жена влагалището има дължина 8-10 cm, но стените му садобре разтегливи, както на дължина, така и на ширина. При покой то е сплеснато в предно-задна посока и нанего се различават две стени — предна (на латински : paries anterior ) и задна (на латински : paries posterior ). Двете стени са долепени една до друга и встрани образуват два улея, така на напречен срез, цепката на влагалището има формата на буквата Н.
В горната си част влагалището обхваща порциото на маточната шийка (на латински : portio vaginalis colli uteri ) и в тази област между него и маточната шийка се загражда влагалищният свод (на латински : fornix vaginae ) с четири стени — предна, задна и две странични. Задната част на свода е по-дълбока и стои по-високо, тъй като задната стена на влагалището се залавя по-високо за маточната шийка в тази област. При еякулация семенната течност на мъжа се събира именно в задната част на влагалищния свод. Външният отвор на маточната шийка е наклонен към задната част на влагалищния свод, което предоставя благоприятни условия за проникването на семенната течност в матката.
Погледнато от коремната кухина , самонай-горната част на задната стена на влагалището е покрита с коремница . Долната част на влагалището се стеснява и се отваря към външните полови органи чрез малък отвор (на латински : ostium vaginae ). При девствени жени, той е частично закрит от гънка на лигавицата, наречена девствена ципа, химен (на латински : hymen ). Хименът има различна форма,най-често полулунна, но също така ануларна, решетъчна и т.н.
Топографски влагалището лежи в срединната равнина. То е наклонено назад и сключва с хоризонталната равнина ъгъл от около 65-75°, отворен назад. Влагалището се придържа чрезсъседни анатомични структури: маточна шийка отгоре, междинница отдолу, пикочен мехур отпред и право черво отзад.
Стената на влагалището е изградена от три слоя: лигавица , мускулатура и сероза (адвентиция).
Лигавицата (на латински : tunica mucosa ) е неравна и образува множество гънки (на латински : rugae vaginales ), по-изразени в долната част на влагалището. Тя е покрита с многослоен плосък невроговяващ епител с дебелина 150-200 μm, богат на гликоген . Клетките на влагалищната лигавица са няколко вида (базални, парабазални, дължоки интермедиерни, повърхностни интермедиерни и повърхностни) и търпят циклични промени по време на менструалния цикъл . Естрогенните полови хормони осъществяват узряването на клетките от влагалищнияепител и това дава основание да се прецени нивото на съответните хормони чрез вагинални цитонамазки. При високи нива на естрогени преобладават ацидофилните клетки на епитела , които се разполагат повърхностно.
В лигавицата на влагалището липсват жлези . Влажността се поддържа чрез трансудация на течност през кръвоносни съдове в стената му, както и чрез малко слуз, отделена от жлезисти клетки в лигавицата. Влагалищната течност има кисела реакция (pH ~4.5), която се обуславя от млечнокиселите бактерии на Döderlein,разграждащи гликоген до млечна киселина . За натрупването на големи количества гликоген значение имат естрогенните хормони. Под лигавицата е обособена собствената лигавична пластинка (на латински : lamina propria mucosae ), която е изградена от хлабава съединителна тъкан и еластични влакна, сред които се разпределят множество лимфни фоликули.
Мускулатурата на влагалището е двуслойна: външне надлъжен слой (на латински : stratum longitudinale ) и вътрешен напречен слой (на латински : stratum circulare s. fasciculi circulares ), който е по-слабо развит. Снопчетата на двата слоя преминават едни в други, при което на места се оформя кос мускулен слой. Влагалищната мускулатура е гладка и неволева, но в долната част на влагалището се присъединяват напречнонабраздени влакна волева мускулатура от пикочно-половата диафрагма (на латински : diaphragma urogenitale ) и тазовото дъно. Благодарение на това долната част на влагалището може дасе свива волево.
Адвентицията или серозната обвивка (на латински : tunica spongiosa ) е най-външният слой на влагалището. Изградена е от плътна съединителна тъкан и съдържа кръвоносни съдове, лимфни съдове и нерви. С коремница е покрита само горната четвърт на задната стена на влагалището.